През 1802 г. Наполеон Бонапарт решава да реши проблема с лошото снабдяване с питейна вода в Париж. Префектът на града Жан-Антоан Шаптал предлага да се възстанови проект за изграждане на водопровод от река Уорк (която извира на около сто километра североизточно от Париж), датиращ от XVI век. Каналът е прокопан сравнително бързо, благодарение на средствата, събрани от новия данък върху виното между 1802 и 1825 г. Златният век на канала е от XIX до средата на XX век, когато трафикът е много интензивен (не само питейна вода за града, но и стоки, провизии и строителни материали). Днес каналът Сен Мартен е отворен 363 дни в годината и е популярно място за разходка (или дори пикник) на парижани по бреговете му, които вече са обявени за културни паметници.
