Изложбата Présences arabes в Музея за модерно изкуство в Париж представя своите снимки

Анди Уорхол, Пикасо, Климт, Дали, Ротко... През ХХ век някои велики художници, известни и признати със своите творби, редовно излагат в музеи и художествени институции. Съществуват обаче много изключително талантливи художници, които не са напълно оценени във Франция и Европа.

Musée d'Art Moderne проявява особен интерес към арабските художници от ХХ век, които са малко известни на европейската художествена сцена. За да поправи тази грешка, музеят организира голяма изложба от 5 април до 25 август 2024 г. Озаглавена " Présences arabes - Art moderne et décolonisation - Paris 1908-1988", изложбата представя художници от ХХ век от Сирия, Мароко, Египет, Ирак, Алжир и Тунис.

Представени са общо над 200 творби, повечето от които никога досега не са били излагани във Франция. Картини, скулптури, фотографии, звукови и аудиовизуални архиви съставляват това дълго пътешествие, което разкрива богатството насъвременното арабско изкуство, но също така и връзките между арабските художници и Париж от 1908 г. до началото на XXI век. В тази изложба са представени близо 130 художници, които са рядко представяни, но чиито творби имат съществен принос към арабския авангард и към историята на модерното изкуство на ХХ век.

• Прочетете също
• Съвет за седмицата от 18 до 24 ноември 2024 г. в Париж: безплатни или евтини екскурзии
• Какво да правите в Париж и региона Ил дьо Франс през ноември 2024 г.? Нашите най-добри съвети и идеи за разходки
• Безплатни музеи и паметници: места, които да посетите тази неделя 1 декември 2024 г. в Париж

Двадесети век е фундаментален период в изграждането на арабската идентичност. Изкуството съпътства деколонизацията и спомага за създаването на собствена национална и културна идентичност. Училища, салони, музеи и културен обмен също дават възможност на много художници да намерят своя глас и да получат признание за своето изкуство.

Изложбата се фокусира върху кариерата на художници, обучавани в местните училища по изобразително изкуство, които са били възприемани едновременно като престижни институции и средства за културна и образователна колонизация, преди пристигането им в Париж. Тя илюстрира как за много от тях парижкият опит е помогнал да се освободят от колониалното бреме. Изложбата е представена в в четири части, подредени в хронологичен ред.

Първата е Нахда - арабският културен ренесанс, повлиян от западните и колониалните страни. Нахда, символизирана от работата на египетския скулптор Махмуд Мохтар в Париж, въплъщава както стремежа към свобода и откритост, така и търсенето на идентичност и арабско културно възраждане пред лицето на западното влияние в началото на ХХ век. През този период в страни като Египет, Алжир и Мароко се появява"местният художник", повлиян от френския модел Beaux-Arts, но често ограничен в ориенталисткото представяне на собствената си култура.

Въпреки това художници като Филип Мурани, Мохамед Расим и Махмуд Саид успяват да изразят автентична визия за Ориента, надхвърляйки западналия поглед. През този период се заражда и интелектуално и антиколониално движение, изразяващо се в развитието на критични списания, карикатури и частни галерии, които оспорват колониалните стереотипи и утвърждават собствена културна идентичност.

След това настъпва времето нанезависимостта: абстрактното изкуство и завръщането към корените насърчават художниците да възвърнат своето наследство и артистична свобода. Периодът от 1937 г. до 1956 г. бележи период на преход и артистичен бунт за новите независими арабски страни (Ливан, Сирия, Египет, Ирак), където художниците отхвърлят ориентализма, за да приемат авангарда.

Чрез фигури като групата Art et Liberté в Египет и алжирския художник Бая този период свидетелства за търсене на художествена автентичност и съпротива срещу колониализма, като преплита изкуство, сюрреализъм и антиколониални движения. Париж играе ключова роля като космополитен кръстопът, позволяващ на млади арабски художници да се потопят в теченията наабстракцията иавангарда, като по този начин допринася за развитието на арабското художествено изразяване в постколониалния контекст.

Периодът на деколонизация, насилие и политически дела тогава оказват голямо влияние върху художествената сцена, а желанието за еманципация намира отражение в изкуството на младите поколения. Между 1956 и 1967 г., след обявяването на независимостта на Мароко, Тунис иАлжир, модерното изкуство в страните от Северна Африка се превръща както в средство за оспорване на колониалното насилие, така и в средство за културна дипломация.

Напрежението на алжирската революция подтиква френските художници да изразят солидарността си с алжирския народ, а движения като Школата в Казабланка и групата "Аушем" използват изкуството, за да осъдят колониалното потисничество. Въпреки интеграцията на арабските художници във френския културен пейзаж, особено чрез Международното биенале на младите художници в Париж, противоречията и дилемите на артистичната идентичност в изгнание отразяват сложността на деколонизацията и последиците от политическите събития, като репресиите от 17 октомври 1961 г., върху света на изкуството.

Накрая откриваме художници, които са ангажирани с каузата, изразявайки своите възгледи за имиграцията, големите международни конфликти и политическите катаклизми. От 1967 г. до 1988 г. арабското изкуство и интелектуализъм, дълбоко белязани от Шестдневната война и победата на Израел, са част от глобалния контекст на борбите за еманципация, със силна солидарност към палестинската кауза във Франция, която е отзвук от движенията от май 68 г.

Арабските художници мобилизираха изкуството като средство за съпротива и политическо изразяване, особено чрез Салона на младата живопис в Париж и различни колективи, демонстрирайки жизнеността и предизвикателствата на арабската контракултура в лицето на цензурата в родните им страни. "Арабският апокалипсис" на Етел Аднан се превръща във вик срещу насилието в региона, предвкусвайки ужасите на кланета като тези в Сабра и Шатила. По същото време във Франция се развива постколониално съзнание, което критикува неравенството и насилието, на които са подложени имигрантските общности, а музейните инициативи се стремят да популяризират тези култури във френското общество.

Това е едно богато на творби и история пътешествие, което ни дава възможност да открием важни арабски художници, несправедливо забравени творци и една голяма страница от най-новата история. Изложба, която трябва да виждате отново и отново в Музея за модерно изкуство в Париж!