На 6 и 7 септември 1914 г., когатогерманската армия пресича река Марна,френският генерален щаб реквизира 1300 парижки таксита поради недостиг на влакове, за да изпрати бързо пехотни подкрепления към фронта и да спре вражеския пробив. Това е известно като"аферата смарнските таксита".
От началото на септември френските войски се борят на фронта, а врагът се приближава опасно близо до столицата и печели надмощие през първите седмици на Първата световна война. Под заплахата от бомбардировки правителството напуска Париж и се отправя към Бордо.
На 5 септември започва първата битка при Марна, на североизток от столицата, която може да падне в ръцете на германците, ако съюзниците се провалят. На левия бряг на реката френската и британската армия се изправят срещу вражеските войски, които присъстват в голям брой на отсрещния бряг. На фронта, дълъг 300 км, се изправят 900 000 германски войници срещу един милион френски и британски войници, като на бойното поле се водят едновременно пет битки.
Но ситуацията беше критична. Вечерта на 5 септември генерал Жозеф Жофр, главнокомандващ операциите на френската армия, изготвя заповед за деня, която трябва да бъде издадена в 7,30 ч. на 6 септември: "В момент, когато се води битка, от която зависи съдбата на страната, е важно да напомня на всички, че вече не е време да се гледа назад. Трябва да се положат всички усилия, за да се атакува и отблъсне врагът. Отряд, който вече не може да напредва, трябва на всяка цена да задържи завоюваната територия и да бъде убит на място, вместо да се оттегли. При настоящите обстоятелства не може да се допусне никакъв провал.
Изправени пред твърдата позиция на генерала и пред факта, че германските улани се намират само на няколко десетки километра от Париж, генерал Жозеф Галиени, военен губернатор на Париж, генерал Жан-Батист Клержери и Андре Валевски, основател на Compagnie française des automobiles de place , имат блестящата идея да подсилят 7-ма армия на генерал Монури, в крайната лява част на съюзническата позиция , срещу 1-ва армия на германския командир Александър фон Клюк.
За да може бързо да изпрати френски войски, които да подсилят войските в близост до бойното поле и да проведат мащабна операция за задържане и унищожаване на германските авангарди, френският генерален щаб решава да реквизира парижките таксита, тъй като железопътните мрежи около Париж са недостатъчни, повече или по-малко наситени и често дезорганизирани.
Всъщност идеята не е нова. В края на август 1914 г. по инициатива нагенералния интендант Бурже за снабдяването на окопалия се в Париж лагер вече се използват таксита. Оттогава генерал Галиени разполага с постоянен денонощен резерв от 150 таксита, който може да бъде утроен за няколко часа - столицата всъщност разполага с 10 000 таксита, но 7000 шофьори вече са мобилизирани за войната.
В нощта от неделя 6 срещу понеделник 7 септември 1914 г. 630 парижки таксита, повечето от които Renault AG-1 Landaulet, се събират в двора на Инвалидите. Движейки се със скорост 25 км/ч, всяко такси можело да превозва до петима мъже с техните раници. Този първи конвой се насочва към Трембле-Лес-Гонесе и Меснил-Амелот, преди да достигне Ливри-Гарган и Севран-Ливри, докато втори конвой от 700 автомобила напуска Инвалидите малко по-късно през деня и се отправя към Гани.
След като стигат до сборния пункт, такситата качват на борда си 6000 пехотинци от 14-а бригада на 7-а пехотна дивизия, командвана от генерал Едгар дьо Трентинян. В понеделник вечерта, 7 септември, двата батальона на 104-та Р.И. се приземяват в Нантьой льо Одоан в департамента Оаз, плътно следвани от трите батальона на 103-та Р.И., които се приземяват на разсъмване на 8 септември в Сили-ле-Лонг, южно от Нантьой льо Одоан.
След като войниците са откарани в района на фронта край Марна, таксиметровите шофьори се връщат в Париж, а Министерството на войната изплаща на фирмите 70 102 франка - същата цена, която се показва на таксиметровия апарат, както при обичайните пътувания.
Въпреки че епизодът с Taxis de la Marne не е решаващ за Първата битка при Марна, инициативата все пак помага да се спре настъплението на вражеските войски и оставя следа в историята и в съзнанието на хората не толкова във военно, колкото в психологическо отношение. Благодарение на безпрецедентния си мащаб и ангажираността на местното население такситата на Марна стават част от легендата и бързо се превръщат в символ на солидарност, единство и национална решителност.
Няколко таксита от Марна са придобити, за да се увековечи споменът за това легендарно събитие: две Renault G7 могат да се видят в Музея на армията, намиращ се в Hôtel des Invalides, и в Музея на голямата война в Meaux.
Място
Hôtel national des Invalides
129 Rue de Grenelle
75007 Paris 7
