Знаете ли, че? Тази необичайна сграда на Шарл Клайн, наречена Les Chardons, е включена в списъка на ЮНЕСКО и е получила награда.

В сърцето на 16-и район на Париж Immeuble de Charles Klein се отличава с уникалното си представяне на бодили. Построено през 1903 г., това архитектурно бижу в стил ар нуво е покана да откриете неговата богата история и естетика.

Сгушена на кръстовището на улиците Клод Шаху и Еужен-Мануел, тази сграда, една от най-красивите в столицата, е ярко свидетелство за артистичната епоха на Бел Епок. Замислена и проектирана от Шарл Клайн, тя отразява безпрецедентно за времето си техническо и естетическо майсторство.

Основни характеристики

Фасада в стил "ар нуво": Победител в конкурса за фасада в Париж през 1903 г., тя представлява съвършена хармония между традиция и модерност.
Керамика от Емил Мюлер: цялата сграда е украсена с полихромни керамични пана с изображение на бодил, плод на таланта на този прочут керамик.
Железария от Dondelinger: Детайлите от ковано желязо, от парапета на стълбището до входната врата, са дело на известната със своя опит работилница Dondelinger.

Стоманобетонната конструкция на сградата се базира на авангардната система Hennebique, която е била много популярна в началото на XX век. Тази здрава рамка е подсилена от керамичен покрив в нюанси на охра и бадемово зелено, което придава на сградата рядка елегантност.

Историята на тази сграда не се ограничава само до нейната архитектура. Тя е служила и за декор на филми като "L'Appartement" на Жил Мимуни и "Chéri" на Стивън Фриърс.

През Бел епок, период на естетически иновации и експерименти, се появяват стилове катоар нуво. Филмът "Immeuble" на Шарл Клайн е емблематичен за този период, когато изкуството е трябвало да бъде повсеместно и достъпно. Art Nouveau, възникнало в края на XIX в., е художествено и архитектурно движение, което се стреми да скъса с традиционните форми и да включи мотиви и структури, вдъхновени от природата.

Неговите елегантни извивки, флорални мотиви и органични форми дават началото на произведения на изкуството и сгради, които са едновременно функционални и естетически издържани. Париж, като световен център на изкуството и културата, възприема това движение с ентусиазъм.

За да насърчи архитектурните иновации и да разкраси града, градският съвет обявява конкурс за фасада. Целта на конкурса беше да се отличат най-забележителните частни сгради през годината. Първият победител в този престижен конкурс през 1898 г. е Кастел Беранжер, проектиран от Ектор Гимар. Тази сграда, която също се намира в 16-и район, е емблематичен пример за парижкия ар нуво със своите вълнообразни форми, деликатна желязна конструкция и скулптурни детайли.

Успехът на Castel Béranger проправя пътя за други шедьоври, сред които Immeuble на Шарл Клайн. Възпитаник на Висшето национално училище за изящни изкуства, единственото наследство на Клайн за потомците е тази изключителна сграда. Славата му се разнася мигновено и се увенчава с награда в конкурса за фасади на град Париж през 1903 г.

Сградата на Клайн има две фасади, видими от улицата, едната от които е с пет еркера. Това е внушителна, солидна сграда в типичния за Париж стил на Луи XVI. По времето си обаче тя е смятана за шедьовър, възхваляван заради значителната си архитектура. Критиците по онова време я определят като голямо постижение, което отдава почит на архитекта Шарл Клайн и на керамика Емил Мюлер. Последният умело е използвал всички възможности, които предлага Grande Tuilerie, за да постигне почти безупречен резултат. Блоковете от пясъчник, независимо дали са обикновени павета или сложни орнаменти, се съчетават логично, като предлагат нещо повече от повърхностна илюзия: те са истински интегрирани в структурата.

Въпреки това при по-внимателно вглеждане в сградата се откриват конвенционални елементи, които ясно разграничават основата от горните етажи. Архитектурният й дизайн, макар и ценен, дължи много на традицията. Тя предлага на своите наблюдатели прост и познат прочит. Нейната модерност се дължи главно на облицовката, по-специално на флоралната декорация в стил ар нуво, с лесно разпознаваеми растителни мотиви. Плоските плочки подсилват привидната солидност на стената, докато флоралните мотиви добавят декоративен щрих. Пясъчникът, със своята текстура и нюанси, обединява цялото, но остава само детайл. Всеки компонент на сградата е добре поставен на мястото си, с декорация, която подчертава отворите му. Явно повлияни от замъка Беранже от 1899 г. на Хектор Гимар, Клайн и Мюлер предлагат интерпретация, която е едновременно модерна по отношение на материалите и успокояваща по отношение на стила.

При по-внимателно вглеждане ще бъдете запленени от желязната конструкция на входната врата, керамичните плочки в преддверието и, разбира се, от вездесъщия и символичен мотив на бодил.

Така че следващия път, когато се разхождате из 16-и район, отделете малко време, за да се полюбувате на тази сграда, която от 1986 г. е включена в списъка на историческите паметници. Това е едно пътуване назад във времето, когато изкуството и архитектурата са си взаимодействали в съвършена хармония.