Носителка на латино наградата GRAMMY®, номинирана за наградата ICMA, носителка на наградата"Най-добър рецитал на годината"на Асоциацията на художествените критици в Сао Пауло, на наградата "Уилям Печек" в Джулиард Скул и на първа награда от Международния конкурс за артисти в Ню Йорк, Соня Рубинска е "дълбока и изискана пианистка, която не се поддава на показност. Нейният Моцарт е изразителен, не по-малко лиричен и ясен от този на Перахия или Учида. Нейният Скарлати демонстрира императорски контрол над тона. Подобно на своите сънародници, покойните Гуиомар Новаес и Нелсън Фрейре, тя притежава гений за цветовете, който я прави идеален интерпретатор на Дебюси и Месиен.
Родена в Бразилия в семейството на майка полякиня и баща литовец, Соня Рубинска започва музикалното си образование в Музикалната консерватория в Кампинас при Олга Ризардо Норманха. Първия си рецитал изнася на 5 години и половина, а на 12-годишна възраст вече свири като солистка с оркестър. За да продължи образованието си, тя заминава да учи в Академията Рубин в Йерусалим.
На 16-годишна възраст свири пред Артур Рубинщайн във филма "Артур Рубинщайн в Йерусалим", който се възхищава от силния ѝ темперамент. Насърчена от този изключителен майстор, тя получава докторска степен в училището "Джулиард" в Ню Йорк и свири в престижни концертни зали като "Карнеги хол", "Алис Тъли хол", "Баргемузик", "Меркин концерт хол", "Милър театър", "Херц хол" в Бъркли, "Мезон дьо ла радио", "Сала Сао Пауло" и "Театро муниципал де Сао Пауло", "Реканати хол", "Кадоган хол" в Лондон и "АГА-Заал" в Холандия.
Дискографията му, отличена с множество награди (награда Latin GRAMMY, номинация за наградата ICMA, избор на редактора и др.), е приветствана от критиката (Le Monde de la Musique, Diapason, Gramophone, BBC Music Magazine, ClassicsToday и др.). Тя включва записи на произведения от Бах, Дебюси, Месиен, Скарлати, Моцарт, Алмейда Прадо, Хорхе Лидерман, Габриела Лена Франк, Менделсон и Рахманинов, както и пълните солови клавирни творби на Вила-Лобос.
От 2011 г. Соня Рубинска е резидент артист на Мъри Перахия в Центъра Олдуел и Музикалния център в Йерусалим.
Вечерната програма
В.А. Моцарт Соната K282
L.v Соната на Бетовен , опус 109
C. Дебюси Детски кът
H. Вила-Лобос Откъси от Carnaval das Crianças
Kreisler/Rachmaninov Liebesleid
Goldfingers, представяне на запис от Irineu Perpétuo
Заглавието на този албум е почит към така наречения Златен век на пианото. Тази почит е изразена по няколко начина. Един от тях е типът изпълнение, който отхвърля безличната стандартизация. Всеки пианист от тази епоха е оставил своя индивидуална следа, своя начин на свирене - уникален, виртуозен, личен и колоритен, с много рискове, поемани на сцената.
Другата причина е самият избор на репертоар. Преди специализацията, наложена от възхода на клавирните конкурси и изискванията на звукозаписната индустрия, пианистите са действали като уредници на огромен музикален музей, предлагайки на слушателите обиколка през вековната история от XVIII до XX век.
Програмата за запис на Соня Рубинска функционира като рецитал, който се развива в хронологичен ред. Тя започва с един от първите клавирни виртуози, австриеца Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791). Като вундеркинд, който още от ранна възраст съблазнява с пианистичния си талант големите европейски столици, Моцарт пише първите си сонати за пиано на 18-годишна възраст, през 1774 г., докато е в Мюнхен за премиерата на своята комична опера La Finta Giardiniera. Рубински избира четвъртата, в Es dur, K. 282. Спокойствието и лекотата са преобладаващите чувства в творбата, които се усещат още от началното Адажио, през простата мелодичност на двойката менуети, съставляващи централната част, до превръщането им в пъргавината на финалното Алегро.
От тънкостите на Моцартовия класицизъм нека преминем към човека, който е дал началото на традицията на пианистите-композитори от ХХ век: руснакът Сергей Рахманинов (1873-1943). Ако обикновено свързваме епохата на модернизма с разломи, авангардисти и експериментатори, които биха могли да доведат до открита конфронтация или отричане на тоналната система, то Рахманинов представлява преди всичко приемственост на естетиката на XIX в., интересуваща се от пряка комуникация със слушателя, лирични мелодии, тонална хармония и пиано, наследено от Шопен, Лист и сънародника му Чайковски. (...)
Малко след революцията от 1917 г. Рахманинов напуска Русия. На Запад той се посвещава основно на кариерата си на пианист, композира по-малко и преработва по-ранните си произведения. Веднъж той казва: "Гледам ранните си произведения и виждам колко много неща са излишни в тях. Дори в тази соната има много гласове, които се движат едновременно, и тя е твърде дълга."
През 1931 г. композиторът създава редуцирана и сравнително опростена версия на сонатата. Чувствайки, че нещо е загубено при преработката на творбата, виртуозът Владимир Хоровиц, едно от големите имена на Златния век на пианото, сънародник и приятел на Рахманинов, се опитва да обедини двата текста и през 1943 г. създава нова версия, която отменя някои от съкращенията, направени от композитора. Също в търсене на оригиналното рахманиновско величие, записът на Соня Рубинска е базиран на оригиналната версия на сонатата от 1913 г.
Ако разглеждаме този албум като рецитал, след сонатата на Рахманинов идва антрактът. След това чуваме пиеса, която е хронологично съвременна на сонатата (разделят ги само пет години), но се отнася до абсолютно различен пианизъм. Ученик на Моте дьо Фльорвил (свекърва на поета Пол Верлен), който също твърди, че е ученик на Шопен, Клод Дебюси (1862-1918) възприема след полския композитор вкуса си към нежността. (...)
При написването на "Детски кът" през 1908 г. Дебюси очевидно не прибягва до спомените си за трудното си детство като син на фалирал собственик на магазин за порцелан и шивачка, по време на поражението на страната му във Френско-пруската война. Това, което го вълнува най-много, е преобразяващото преживяване на бащинството. Партитурата носи следното посвещение: "На моя скъп малък Чучу, с нежните извинения на баща ти за това, което следва".
(...) Подобно на " Kinderszenen" на Шуман, това не е произведение за деца, а по-скоро партитура за професионални пианисти, внушаваща детски свят. Пътуването между техническите упражнения по клавир(Doctor Gradus ad Parnasum) и света на рагтайма(Golliwogg's Cakewalk, с тънка и язвителна алюзия към " Тристан и Изолда " на Вагнер) включва споменаване на един слон от парижката зоологическа градина(Jimbo's Lullaby), серенада на порцеланова кукла("Серенада за куклата", с пентатонични гами, отбелязващи китайския ѝ произход), импресионистично описание на снеговалеж("Снегът танцува") и намек за пасторалния инструмент par excellence - флейтата("Малкотопастирче").
Това щеше да ознаменува края на рецитала, след който, разбира се, щеше да дойде бисът. Пианистите от Златния век нерядко включват свои собствени транскрипции. Рахманинов е бил партньор в камерното музициране на виенския цигулар Фриц Крайслер (1875-1962), с когото прави записи. Той транскрибира за соло пиано една от най-известните, мелодични и носталгични пиеси на своя приятел: валсът Liebesleid (Любовна скръб). Хоровиц търси вдъхновение за биса в циганската атмосфера на операта " Кармен" (1875) на французина Жорж Бизе (1838-1875), в която всичко е блясък и виртуозност. (...) Хоровиц мобилизира всички ресурси на клавиатурата, за да охарактеризира дързостта и чувствеността на Кармен, карайки пианиста да поема крайни рискове, които всеки път ни напомнят, че героинята в операта винаги е на ръба на бръснача, на ръба на пропастта.
Слушайте Соня Рубинска в Spotify
Последен преглед на GOLDFINGERS (Libération)
[disque] "Новият Рубински пристигна и това е поредният урок по пиано. Програмата включва Четвъртата соната на Моцарт, изсвирена с простотата и естествеността на Бакхаус, последвана от Втората на Рахманинов, в която музикантът разгръща изумително разнообразие от цветове, динамика и звукови плоскости, без да губи от поглед нито посоката, нито линията. Връщаме се към Дебюси с Детския кът, в който бразилецът владее алхимията на забързаната ирония и причудливата меланхолия; щипка носталгия по Мителуропа с трептящия Liebesleid на Крайслер и вече има шампанско: страховитите Вариации върху тема от Кармен на Хоровиц, суверенно артикулирани и уравновесени. Както никой друг днес. "
CD тийзър
Хареса им...
"Някои сравняват пианистичния му стил с този на Евгений Истомин или Вилхелм Кемпф, други възхваляват неговия прост, спокоен Моцарт, "който диша и пее", трети се възхищават на "ясната му техника" и "еластичното фразиране", на "безкрайната деликатност" на неговите Estampes на Дебюси, на "музикалната изтънченост" на неговите Messiaen Regards и на "мощното, почти желязно докосване" на неговия Villa-Lobos. Вестник "Ню Йорк Таймс", който редовно отразява изявите ѝ в Карнеги Хол, стига дотам, че я описва като "изключително мощна и прецизна". LIBÉRATION
"... Пианистката Соня Рубинска притежава феноменална техника, неизмерима палитра от цветове и неудържим темперамент. Тя напомня на своята колежка Марта Аргерих." KLASSIK.COM
"Постоянно точенһттр://.... Непосредствено съблазнителен със своята пикантна елегантност." QOBUZ
"Какъв темперамент! АРТУР РУБИНЩАЙН
"Истински талант, артистичен усет, изтънчена пианистична техника". ЛЕОН ФЛЕЙШЪР
"Изключителен талант" JAN EKIER
"...висцерално въздействие и виртуозно вълнениеһттр://.... Страхотно изпълнение... неуморна нервна енергияһттр://.... Необичайна степен на мощ и прецизностһттр://.... блестящи звучностиһттр://.... великолепна и пламенна енергия...способен на лиризъм...спираща дъха скорост, радостна енергия." THE NEW YORK TIMES
"Пианистът демонстрира забележителна жизненост, която не пречи на най-фините нюанси, когато е необходимо". СВЕТЪТ НА МУЗИКАТА
Снимка: Lyodoh Kaneko
Дати и разписания
The 11 ноември 2024г.
Място
Salle Cortot
78 Rue Cardinet
75017 Paris 17
Страница в Instagram
@soniarubinsky
Повече информация
Препоръчително пристигане 19.30 ч. Препоръчителна резервация Цени: 20 евро, отстъпки 10 евро, плащане на място при наличност, в брой (само за билети) и с кредитна карта.
Дискове в продажба след концерта (цена: 20 евро.)
