На 14 август 1910 г. в 9-и район на столицата се ражда един от най-прочутите фотографи на Париж и неговите жители.
Роден в семейство на любители на музиката, в семейството на майка литовска еврейка пианистка, избягала от погромите в Руската империя, и баща евреин, емигрирал от Украйна и работил като ретушор във фотографията, Вили Ронис се ражда на 14 август 1910 г. в подножието на Буте Монмартър. За 15-ия му рожден ден баща му подарява първия му фотоапарат, въпреки че малкият Вили все още иска да стане музикален композитор.
Това е съдбоносно събитие в живота на Вили Ронис, който започва да обикаля улиците на Париж, запечатвайки на лента моменти от живота на парижани, като проявява особен интерес към творчеството на Брасаи, Пиер Буше и Роги Андре.
След завръщането си от военна служба Вили Ронис се интересува от политиката и социалните борби, точно когато Популарският фронт печели парламентарните избори през 1936 г. Той страстно следи демонстрациите на работниците и прави няколко забележителни снимки от тях за списание Regards.
Ентусиазмът му за света на работниците остава през целия му живот и той документира стачките в заводите на Citroën на Quai de Javel през 1938 г., от които прави известния портрет на профсъюзната активистка Rose Zehner, стачките в мините в Saint-Étienne през 1948 г., както и стачките в Renault в Billancourt през 1950 г. По същото време той се присъединява къмAssociation des écrivains et artistes révolutionnaires (Асоциация на революционните писа тели и художници) заедно с приятеля си, фотографа Анри Картие-Бресон, а след това се присъединява към Френската комунистическа партия през 1945 г.
След смъртта на баща си през 1935 г. и продажбата на фотографското студио на баща му, Вили Ронис се насочва към фотожурналистиката, като първите му поръчки са за SNCF и Commissariat au Tourisme. Но идването на власт на режима във Виши през 1940 г. го принуждава да избяга от столицата. Отказвайки да бъде класифициран като евреин и да носи жълтата звезда, Вили Ронис преминава демаркационната линия тайно и се укрива в свободната зона, в Ница, Кан, а след това във Воклюз.
След като войната свършва, той се присъединява къмAgence Rapho и големите фотографи от онова време, начело с Брасаи и Доано, пътува из Европа за серия от репортажи и работи с редица списания, включително американското Life. Но подобно на агенция Rapho, която напуска през 1955 г., Вили Ронис прекратява сътрудничеството си с Life, отказвайки да види как фотографските му творби се ретушират и лишават от първоначалния им смисъл.
През цялата си фотографска кариера този любител на Париж и водач на хуманистичното движение в следвоенната фотография предпочита снимки, направени в момента, без постановка, залагайки на случайността, несигурността и случайностите в живота.
В Париж, в работническите квартали Белвил и Менилмонтан, са заснети голяма част от най-поетичните и нежни творби на фотографа, който обръща особено внимание на сцените от ежедневието на млади и стари парижани, уловени на място, и на моментите на народно веселие .
Засегнат от артрит, Вили Ронис се отказва от фотографията през 2002 г. и умира на почти стогодишна възраст на 12 септември 2009 г. в любимия си Париж.
Място
Монмартър
Montmartre
75018 Paris 18
Повече информация
Снимки: Les amoureux de la Bastille, Париж, 1957 г. Le bateau-mouche, Париж, 1949 г. Le petit parisien, Париж, 1952 г. © Ministère de la Culture - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine, dist. RMN-GP, дарение Willy Ronis
