Един от най-красивите часовници в Париж е този в бившата сграда на всекидневника Le Temps. Ако погледнете нагоре откъм улица des Italiens, ще останете изумени от красотата му. В тази сграда, построена през 1911 г. за вестник Le Temps, задължително е имало красив часовник. Ето и историята.
Сградата на бившето списание Le Temps в Париж е наситена с история. Основано през 1861 г. от Огюст Нефцер, списанието се вдъхновява от английския модел The Times и се превръща в голямо умерено и либерално издание с международен поглед. Въпреки че се продава три пъти по-скъпо от популярните ежедневници, на следващата сутрин той се превръща в незаменим източник за своите парижки и провинциални колеги.
Според Уикипедия вестникът е имал широка аудитория сред политическия, икономическия и интелектуалния елит на Франция и е бил смятан за справочник за международните събития.
С големия си, строг формат, без илюстрации и заглавия, Le Temps се утвърждава като сериозен и безпристрастен глас във френския медиен пейзаж. Анализите му са признати за строги и безпристрастни и често е полуофициален говорител на френската дипломация в чужбина. Във вътрешната политика вестникът твърди, че "говори за републиканския закон" и е твърд противник на Втората империя и нейната рискована външна политика.
Le Temps има своите възходи и падения през цялата си история. След поражението и загубата на Елзас през 1871 г. Нефцер предава управлението на вестника на Адриен Ебрар, който укрепва влиянието му и го превръща в референтен орган на Третата република. Между войните тиражът на вестника се увеличава, но дипломатическите му позиции се сливат с тези на Великобритания. След поражението на Франция през 1940 г. Le Temps се присъединява към каузата на правителството на Виши.
След Освобождението обаче голяма част от общественото мнение изразява съжаление за липсата на сериозен и безпристрастен вестник в новата преса. За да компенсира това, през декември 1944 г. е създаден Le Monde под ръководството на Юбер Бьов-Мери. Новата редакция обединява журналисти от стария Temps и млади бойци от Съпротивата и се премества в помещения на улица des Italiens.
Помещенията в сградата на бившето списание Le Temps в Париж се славели със своята елегантност и престиж. Те са построени през 1911 г. специално за вестника, в стил ар нуво, с балкони от ковано желязо и декоративни витражи. Сградата е била оборудвана и с централно отопление и два модерни асансьора.
Le Temps е и мястото, където се провеждат важни срещи между политически, интелектуални и културни дейци от онова време. Според Уикипедия личности като Жорж Клемансо, Емил Зола, Жан Жорес и Андре Жид често посещават офисите на вестника, за да дават интервюта и да обменят идеи с журналистите.
Офисите на Le Temps обаче са били и сцена на мрачни моменти от френската история. През 1940 г., след поражението на Франция от Германия, Le Temps е принуден да напусне Париж и да се оттегли в Лион, а през 1942 г. окончателно спира да излиза. По време на окупацията помещенията на rue des Italiens са окупирани от германските сили, които използват пресите на вестника, за да печатат собствена пропаганда.
След Освобождението помещенията са поети от новия редакционен екип на Le Monde. Когато през 1944 г. Юбер Бьов-Мери и неговият екип се преместват в тези помещения, те наследяват място с богата история, символизиращо както наследството на "голямата преса", така и това на малката, висококачествена преса. Сградата с внушителната си фасада и монументалния часовник на Хаусман се превръща в символ на френската преса и нейната важна роля в политическия и културния живот на страната.
Днес, въпреки че помещенията са преустроени за други цели, те остават важно място в историята на френската преса и свидетелстват за основните политически и културни събития във Франция през последните векове.
Дати и разписания
На 1 януари 2023г. В 31 декември 2027г.
Място
Бивша сграда на Le Temps в Париж
5 Rue des Italiens
75009 Paris 9
Цени
Безплатно
Препоръчителна възраст
За всички
