В средата на лятото на 1465 г. истинска революция озарява живота на парижани. На 4 юли същата година е приета наредба, която изисква поставянето на фенери по улиците на Париж. Обикновени свещи, поставени в скромни фенери, започват да осветяват тъмните и опасни улици на френската столица.
Интересно е да се осъзнае колко много тази мярка, макар и елементарна по днешните стандарти, е променила живота на парижани. Преди това при настъпването на нощта градът ставал тих и дори опасен, а по улиците върлували крадци. Думите на Боало в шестата му сатира прекрасно илюстрират тогавашната ситуация:
"Най-катастрофалната и най-малко посещавана гора е, на цената на Париж, място за безопасност. Горко на онзи, когото непредвидена случка заварва малко късно на завоя на някоя улица."
Появата на фенерите променя всичко това, превръщайки парижката нощ в по-безопасно и по-малко страшно преживяване. Това е период на значителна промяна за града, въпреки съпротивата и трудностите, които се срещат при прилагането на новите разпоредби.
В Хрониката на Луи XI се споменава: "В сряда, 4 юли, беше публикувано и разгласено по парижките кръстовища, че всеки хотел в града трябва да има фенер и горяща свещ на прозореца през нощта и че всяко домакинство, което има куче, трябва да го заключи в дома си под заплаха от глоба. Въпреки важността си обаче тази наредба не се спазвала напълно.
Въпреки това тази първа стъпка къмобщественото осветление поставя началото на редица мерки, насочени към подобряване на безопасността на жителите на града. Последвалите инициативи през 1524 г. и 1526 г. се опитват да въведат още по-строги правила за уличното осветление в отговор на безредиците, причинени от банди крадци, известни като "лоши момчета", които ловували минувачите и се възползвали от прикритието на тъмнината, за да извършват своите злодеяния.
Най-значителната промяна вероятно е настъпила през 1558 г., когато Камарата на Съвета налага поставянето на светещ фалос на всеки ъгъл на улицата от 10 часа вечерта до 4 часа сутринта. Това е голяма крачка напред в развитието на общественото осветление в Париж.
Въпреки това парижани не виждат истинско подобрение до XVIII век. През 1744 г. е изобретен реверберационният фенер (маслена лампа и сребърен рефлектор), но едва през 1766 г. фенерът на господин Буржоа дьо Шатоблан е избран за осветление на парижките улици. По онова време, поради липсата на тротоари, те са окачени над улиците или са окачени на скоби на всеки 50 метра.
През 1881 г. в Париж се провежда първото международно изложение за електричество. Това събитие, подкрепено от инженери и финансисти, има огромен успех.
През 1900 г., по време на Световното изложение, Париж става "Град на светлината". Това е маркетингова стратегия, начин да се популяризира и отличи. По това време Париж вече е настигнал други градове по отношение на осветлението, като например Ню Йорк, който вече е имал електрическо осветление. Градът искри от светлина, което напомня, че именно в Париж са направени първите опити за модерно електрическо осветление.
Днес е лесно да отхвърлим това като незначителен технологичен напредък. По онова време обаче това е било революция, която не само е озарила живота на парижани, но и е повишила тяхната безопасност и възможността да се занимават с ежедневните си дела дори след настъпването на нощта.
Историята на парижките фенери е нещо повече от анекдот - тя е свидетелство за постепенната еволюция на обществото към по-безопасен и по-организиран нощен живот. Тази инициатива преобразява живота на парижани, оформяйки го по начин, който днес разпознаваме като типично градски и модерен.
