Разположен в популярния квартал Сен Дени, Passage du Caire е едно от историческите съкровища на френската столица. Открит през 1798 г., той предлага уникална панорама на парижката архитектура от края на XVIII век. По-малко показен от своите колеги, той е запазил дискретност, която го превръща в място, пропито с история и любопитни факти.
Този пасаж, предшественик на парижките пасажи, никога не е имал за цел да бъде екстравагантен. Построен е с простата, новаторска за времето си цел: да осигури покрита пешеходна пътека за жителите. Тази концепция, въведена за пръв път в градините на двореца Роял, дава възможност да се ползват магазини, защитени от природните стихии.
Пасажът дю Каре никога не е имал пищната украса на Пасажа на панорамите или наГалерия Вивиен . Няма мозайки по пода, няма барелефи по стените, няма красиви табели. Той винаги е бил популярно място, дом на занаятчии и търговци и е предлагал защита от капризите на времето.
Сгушен в сърцето на френската столица, Пасажът дю Каре, със своя лабиринт от коридори, се разпростира по три основни оси - галериите Сен Дени, Сен Фой и Дю Каре. Тесен, но обширен, този пасаж с ширина 2,60 м се простира на впечатляващите 370 м, което го прави най-дългият покрит пасаж в Париж. Той е и един от най-старите, открит в края на 1798 г., и се гордее с това, че е първият покрит пасаж, построен извън галериите на двореца Роял. След разрушаването на пасажите в двореца Роял и на галерията Фейдо, пасажът Каре всъщност е най-старият покрит пасаж в Париж.
Построен върху бившия терен на манастира Filles-Dieu, Passage du Caire е резултат от мащабна операция за преструктуриране на района, започнала след национализацията на собствеността през 1790 г. по време на Революцията. Caisse des Rentiers го придобива на търг през 1797 г., за да построи жилищен комплекс.
Историята е оставила своя отпечатък върху Пасажа - от индустриалното му начало в печатарството до съвременната му роля в производството на облекло. Но Пасажът дю Каре е нещо повече от своята архитектура и индустриална история; той е и живо ехо от Наполеоновата епоха.
Строителният проект е разработен в чест на египетската кампания на Бонапарт от 1798 до 1801 г., в резултат на което новосъздадените улици са кръстени на египетски имена, като Rue du Caire, Rue d'Alexandrie, Rue du Nil и Rue d'Aboukir. Избликът на египтоманията във Франция по това време е въплътен в сградата на адрес 2 Place du Caire, чиято фасада е украсена с египетски мотиви.
Самоличността на архитекта, отговорен за номер 2 Place du Caire, както и тази на архитекта на самия пасаж, остава предмет на дискусия. В някои документи авторството се приписва на Philippe-Laurent Prétrel, а в други се посочва Jules-Gabriel Garraud или Garaud. Друга възможност е Габриел-Жозеф Гаро да е проектирал фасадата около 1828 г.
Въпреки богатата си история, Пасажът на Кайра се сблъсква с трудности от момента на откриването му. Първоначално замислен като скромно място, което да привлича непретенциозни магазини, той трудно намира своята публика. Около 1844 г. Пасажът започва да се специализира в печатарската и картонената промишленост и тази тенденция се затвърждава по време на Втората империя.
През 1892 г. Пасаж дю Каре се превръща в търговски център на печатарската индустрия. За съжаление, търговските гишета се борят за оцеляване и пасажът дори е заплашен от разрушаване. Въпреки това премахването на задължението на Наполеон III да подпечатва менителниците позволява на пасажа да се преоткрие и да избегне разрушаването.
Днес в Пасажа дю Каре работят предимно търговци на едро на готови дамски облекла и магазини за стоки. Въпреки че далеч не е популярна туристическа атракция, Пасажът остава очарователно място заради историята си, уникалната си атмосфера и ролята си в квартал Сентие. Пасажът дю Каре е свидетел на трансформациите на Париж и продължава да пренася историята в сърцето на мегаполиса.
И така, нека обобщим историята на Пасажа:
Откриването на Пасажа дю Каре е като пътешествие през историята и архитектурата на Париж, в сърцето на една отминала епоха, която е с нас и днес.
