В събота, 7 декември 2024 г., имах привилегията да бъда свидетел на един исторически момент: повторното откриване на Нотр Дам дьо Пари. След петгодишно очакване катедралата се възроди в цялото си великолепие. Присъдата? Вечер на емоции, граничещи с възвишеност, перфектен баланс между свещеното и зрелищното.
Отвътре катедралата е истинско бижу. Блясъкът на безупречното бяло, витражите, в които преобладава наситено синьо, дървените столове с модерни извивки, гравирани с "ND"... Всеки детайл излъчва ренесанс.
Междувременно акустиката е изключителна. Парадът на гостите допринася за интензивността на момента. Никола Саркози и Карла Бруни са начело, а когато влиза Владимир Зеленски, се чуват бурни овации. За разлика от тях Доналд Тръмп преминава през сцената под плахите аплодисменти.
Всичко започва с камбанен звън на Нотр Дам, който сякаш събужда натоварените с памет камъни. Отвън монсеньор Лоран Улрих се обръща към катедралата за ритуала по отваряне на вратите. Той удря три пъти с кривака си по масивното дърво, а хорът интонира кристално песнопение, което буквално ме превъзмогна. При третия удар вратите се отварят. Тишина в църквата. Магията се случва.
Тук влизатЕманюел и Брижит Макрон заедно сАн Идалго, за да закрият VIP балета. След като те се настаниха, беше показан ретроспективен филм, показващ събитията, през които е преминала Нотр Дам от пожара през 2019 г. до нейното възраждане. Бурни аплодисменти, дискретни сълзи. Парижките пожарникари, истинските герои на тази епична история, също получиха заслужени овации, когато заеха местата си.
А след това се появи и музиката. Цигулката и виолончелото на Готие и Рено Капусон отекнаха в необятността на наоса. Тяхното възвишено изпълнение беше последвано от тържествената реч на президента Макрон, която пречупи момента със сериозност и надежда.
Накрая започва процесията. Знамената на парижките светци, проектирани от Жан-Шарл дьо Кастелбажак, маршируват в хармония с почти епичния хор. Всяко знаме, независимо дали носи името "Sacré-Cœur de Montmartre" или "Saint Denis de La Chapelle", е ода за историята на Париж. Именно тук се появява архиепископът, облечен в майсторски изработен от Жан-Шарл дьо Кастелбажак панталон и митра (крещящо модно намигване, което не остава незабелязано).
Но един от най-запомнящите се моменти несъмнено беше благославянето и събуждането на органа. След всяко от призивите на архиепископа (общо осем) инструментът откликваше с мощни импровизации, сякаш обявяваше завръщането си ясно и силно.
Преди да си тръгна от катедралата, погледнах за последен път Богородица от стълба, спасена по чудо от огъня, и емоцията ме завладя за последен път. Но тя далеч не е приключила! Навън ни очаква нов спектакъл: звуково и светлинно шоу, което съзерцавам от моста на кардинал Лустигер. Лирични песни откриват шоуто, последвани от кадифения глас на Клара Лучани в "La Romance de Paris". Истинска ласка за тъпанчетата. И тогава, изненада, изненада: Фарел Уилямс пристига с легендарната си "Happy" и заразителното си добро настроение, за да накара всички в Париж да танцуват. Накрая Майкъл Канитро закрива вечерта с електро сет, придружен от светлинни прожекции, които сублимират фасадата. Това е визуален и звуков разгром!
Когато си тръгнах, благодарна и пълна със звезди в очите, едно нещо беше сигурно: тази вечер беше истински празник, изблик на единство и красота, който ще остане в паметта ми. Нотр Дам беше възкръснал и готов да осветява Париж още хиляда години... поне!
